На терасата ти, казваш, калдъръмче
цъфна. Едно почти пустинно цвете.
Много издръжливо е на слънце,

(към нашите духовници)
Не всякога влизаме в сърцата ви.
Те са олтар с флорални мотиви.

Светът е прекрасен, защото от Пресвета Троица бе сътворен.
Светът е прекрасен, защото от Христос бе посетен.
Светът е прекрасен, защото Светият Дух го оживотворява.

С горещината, Боже, ме изпитваш –
ревностна ли съм или равнодушна
към богослужба, пост, молитва.

По стъпките Ви кринове цъфтят.
Ухаят извървяните от Вас пътеки.
Белеят. А по тях пасомите вървят.

Телесните ми рани все по-бавно заздравяват.
Остарявам. Явно остарявам.
Но душевните все по-бързо отшумяват.

 
 
 

За мнозина Си несъществуващ –
фантазия, измислица, химера.
За други Си легендата, изплувала

Към Теб, откакто път поех,
не ме привлича светското изкуство.
Забравих Станиславски, Брехт,

„... защото Бог е любов“
Първо съборно послание на
св. ап. Иоана Богослова, 4:7-8

Под монотона на дъжда
отпускам се и отморявам.
В сърцето ми като звезда

Милостиви Господи Иисусе Христе, чрез Твоята жертва стана възможно спасението на праведниците, а чрез Твоята жертва и покаянието стана възможно спасението и на нас грешниците. То е велик дар, израз на безкрайната Твоя милост към грешните...