Ти се храниш със словото Божие.
Утоляваш си жаждата с райска роса.
Ти си близо до билото, далеч над подножието –

Господи!
Отново закопнях за словото Ти живо.
Като вода светена то във мен се влива.

Компасът ми не сочи север.
Той винаги показва изток.
Не си мислете, че неверен е.

Ти си в тихия есенен дъжд.
Със ситни капчици ме осветяваш.
Като свят пустиножителен мъж,

Следобедна, унесена и есенна
седя на пейката в църковната градина –
небесно-земна слънчева импресия,

за изобилните земни блага,
с които щедро ни даряваш.
Не предаваш на печал и тъга

Есен е. Кротко-дъждовна.
Душата ми пълни с води.
Светотроично-любовни

Едно сърце, от греховете брулено,
като листец  в планинска буря,
мята се във вихъра на хулите,

Какво да кажа повече?
Толкова ясно всичко изказах:
Обичам Те с цялото си същество, Боже!

Тръгва си лятото. С молитвеник в пазвата.
С тъничка риза. В ръка с броеница.
Прибира в торбичка простори атлазени

Една сълза, от нечие сърце отронена,
на Твоя царствен лик блести.
Украсява благолепната икона

            Всеки добър и усърден в духовните трудове християнин се стреми да постигне възможно най-голямо и искрено смирение пред Бога и всички по-високопоставени от него в духовната йерархия – ангели и човеци. Аз също се стремя, ...