През изминалата седмица с Божия помощ и за Негова слава излезе от печат третата ми книга „Посветени на Бога“.
                                                                                                                

Някой носи в студената зима
стръкче лято във голи ръце.
Сътворява признание в рими,

Щастието ми е цяла нота,
дори отгоре със коронка,
която ми краси живота

Да прославяш Бога с песен
е блаженство на земята.
Литва твоят дух, понесен

Пътят ни е лествица безкрайна,
по която се изкачваме с молитва
към една недостижима тайна –

Какви цветя за Теб да избера?
Ти всички си ги сътворил красиви –
в цветовете на небесната дъга -

Дай, Боже, заповедите за любовта да изпълня!
На тях „се крепи законът и пророците“.
Та, кога дойдеш изведнъж като мълния

С сиво облачно палтенце
есента пристига.
Спускат вилите кепенци.

Когато летният вечерен хлад
на терасата провисна като люлка,
душата ми във Божията благодат

Преди към листа да посегна
да пиша новия си стих,
към Тебе нека да погледна

1.       Любовта е благо разположение на душата,
в съответствие с което тя не предпочита нищо друго
пред познанието на Бога.

Църковните празници са блаженство на земята.
Сякаш парченца, откъснали се от небесния рай.
Които събираме, както аквилегии събират водата