«Я нижайший слуга местных народов и нянька»
Православен пейзаж на Аляска
На преп. Герман Аляскински

Аз знам, че всички мои стихове четеш.
Дори непубликуваните в книга или в блога.
Дори и тез, които да ги изразя не мога,

Когато любовта ми е утринна,
тя е пъпка от роза в екрю.
Над Твоята икона се свежда

„тези, които се измъчват в геената, биват наказвани от бича на Божията любов. Абсурдно е човек да мисли, че грешниците в ада са лишени от Божията любов. Защото Божията любов, която е рожба на познанието на истината, се дава на всич...

На небето има светец,
който за мен неуморно се моли.
Със светителски славен венец

Езеро. Параклис. Стар изгърбен мост.
Пейка под чинара. Момче с „Евергетинос“.
Ах, зная този сборник с богоречивите слова -

„Бог е навсякъде в света,
но най-вече – на небето и в храма.“
св. прав. Иоан Кронщадски

Нещо в гърдите ми, Боже, напира.
За Тебе, Всесвети, аз пак затъжих.
За Теб все недостатъчно време намирам.

„Трезвение есть твердое устроение ума и
стояние его при сердечной двери;
оно видит приходящие к нему помыслы хищников, 

Усещам аромат на лято.
Виж - вечер дипли свилени воали.
Птички с пицикато и легато

Тази вечер стихове няма да пиша.
Словесни творби няма да създавам.
Ще слушам вселената как диша.

И ето, пак здрач е –
смълчано-копнежен,
лилаво-прозрачен.