Като чучулига белокрила
в Божиите шепи
сладко съм се скрила.

"Тогава дойдете - и ще отсъдим, казва Господ.
Да бъдат греховете ви и като багрено, - като сняг ще избеля;
да бъдат червени и като пурпур,- като вълна ще избеля" (Ис.1:18).

Когато погледна снега и от ослепителната белота очи притворя,
аз се сещам за блясъка на Сина и Неговата слава на Тавора.
Когато очи към слънцето вдигна и от неговия огнен венец

Щом лъчи от Твойта слава ме огряха
и проникнаха в душата омрачена,
благословената Ти длан ми стана стряха,

„... а който претърпи докрай,
той ще бъде спасен.“
Мат. 24:13

Величаем вас, Архангели, и Ангели и вся Воинства,
Херувими и Серафими, славящии Господа.
В пламъчни багри, в топли нюанси

Към залеза – разровена жарава
ръце протягам и се грея.
В небето облачета пепеляви

Утринта е молитвена.
Денят е деятелен.
Вечерта - съзерцателна.

Породено от словото на Н.П. Триадицкия епископ Фотий
 
 в неделя 22-ра след Петдесетница.

 „Синко, дай ми сърцето си”
(Притч. 23:26)
Моля Те, Боже, прости

 И мъглата има своя чар -
с воал покрива тя безкрая.
И става той загадка. В бял полар

Господи, Ти
 
постави ме над храмовите полилеи,